Бир корейс Ўзбекистонда яшаяпти. Бир кун унинг ўзбек дўсти бир итни қўлига тутқазди ва деди:
— Тағин бирор нима қилиб қўймагин-а!
Корейс итни олиб кетди ва бир ҳафтадан сўнг дўсти унинг уйига келди. Қараса ит йўқ. Ит қани деб сўраса, қочиб кетди деб алдади. Аслида эса у итни сўйиб еб қўйган эди.
Эхх дедида яна бир итни тутқазди ва ўша гапини уқтириб кетди. Корейс итни яна еб қўйди ва яна турли баҳоналар билан алдади.
Учинчи маротабасида ўзбек корейсни қўлига итни тутқазаётиб шундай деди:
— Яна буни ҳам еб қўймагин. Бизда ит ва кучукларни ейишмайди. Сен ҳам ўзбексан, ўзбексан, ўзбек, ўзбек!
Корейс итни олиб кетгач, қани буни нима қиларкин деб ортидан кузатса, корейс итни олдига қўйволиб:
— Сен ит эмассан, сен қўйсан, сен қўйсан, қўй, қўй - деб турганмиш.