Ота-она ҳақида латифалар
— Ойижон, мени сизга ким берган?
Онаси:
— Сени лайлак ташлаб кетган! – дебди.
Бирдан эшик қўнғироғи чалинибди. Бола бориб тешикдан қараб ойисига:
— Ойи лайлак ишдан келди. Бозор қилиб келибдилар, - дермиш.
— Ўғлим, янгиликларни ўқишни бас қил! Компьютерни ўчиргин-да, дарс қилишни бошла!
— Ойижон, ахир мен тарих фанидан “Рим империясини қулаши” мавзусини ўқияпман-ку!
— Йўқ. Бири шовқин солса, иккинчиси эшитмайди...
— Айт-чи, сени чўнтагингда минг сўм бор. Дадангдан яна минг сўм сўрадинг. Неча пулинг бўлади?
— Минг сўм бўлади устоз.
— Сен математикани ёмон билар экансан.
— Сиз мени дадамни ёмон билар экансиз.
— Ойи, Ойи, О-йи-жоон!
— Нега бақирасан? Меҳмонхонадаман, ёнимга кириб гапирсанг-чи!
Бола онасини ёнига кириб бориб дебди:
— Кўчада ўйнаётиб, лойга тушиб кетдим. Ҳамма ёғим расво. Этигимни ечиб, ювиб қўйинг...
— Ада, нега горилланинг бурун тешиклари бунча катта?
Адаси ўйланиб туриб:
— Чунки горилланинг бармоқлари катта-да! – деган экан.
— Исминг нима?
— …урод
Отаси:
— Исми Мурод. Бош ҳарфини гапиролмаяпти, - дебди.
Доктор:
— Болакай, аданг нима иш қилади? – деса,
отаси шоша-пиша:
— Шу саволингизга ўзим жавоб берақолай, замдеканман, - дермуш.
— Ада, менга беш минг беринг.
Адаси бўлса:
— Нима, тўрт минг? Уч мингни нима қиласан? Сенга икки минг ҳам етади! Мана минг сўм, - деб беш юз сўм берган экан!
— Ҳусан, чиқмай тур! Гаига тушиб қолдик!